pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

1996 г.  Умира Йордан Тодоров – български лекар, професор, доайен на българска клинична химия.
Йордан Тодоров е роден на 8 ноември 1920 г. в гр. София. Завършва медицина в СУ” Св. Климент Охридски”. Йордан Тодоров пише докторска дисертация върху клиничната лаборатория. От 1948 г. е асистент и ръководител е на лабораторията в Университетската педиатрична клиника в София. През 1956 г. става ръководител на катедрата по клиниколабораторна диагностика към ВМИ в София. Осъден е на 3 години затвор след политически съдебен процес (1972 г.), изхвърлен е от работа, лишен от възможност да преподава и публикува. Реабилитиран е през март 1990 г. Йордан Тодоров е създател на дисциплината “Клинична химия” и “Лабораторна диагностика”; на Българското дружество по клинична химия и председател до арестуването му (1972 г.). Член-кореспондент е на Дружество по хематология и онкология на ФРГ, почетен член на Люксембургското дружество по клинична биология и на Полско дружество по клинична биология. Награден е с медал “Jendrassik” за научни заслуги.

1979 г.  Умира Никола Бонев – български астроном. Той е роден на 11 юли 1898 г. в Стара Загора. Завършва математика и физика в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1922 г. Специализира в Сорбоната и в Парижката обсерватория в периода от 1924 до 1926 г. През 1927 г. Никола Бонев става доктор по философия в Берлинския университет, а година по- късно доцент. В периода от 1937 г. до 1966 г. е професор по астрономия в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Декан е на Физико-математическия факултет от 1934 г. до 1935 г. Завежда Секцията по астрономия при БАН в периода от 1948 до 1972 г. Никола Бонев е основател и председател на Българското астрономическо дружество. Той е основател на станция за наблюдение на изкуствени спътници, член е на комисията "Луна" при Международната академия по астронавтика в Париж, подпредседател е на Международната федерация по астронавтика в Париж от 1961 до 1963 г. Автор е на 86 научни публикации от областта на космогонията, сферичната астрономия, висшата геодезия и математическата география.

 

1923 г.  Умира Христо Смирненски (псевд. на Христо Димитров Измирлиев) - поет. Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш, Македония. През 1904-1908 г. учи в родния си град. След което идва в София и продължава образованието си. През 1911 г. се завръща в Кукуш, където завършва прогимназия.. След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война (1913 г.) семейството му се преселва в София. От 1913 до 1917 г. учи в Техническото училище, започва да печата стихове, разкази и фейлетони. През 1917 г. напуска Техническото и постъпва във Военното училище, което напуска предсрочно, тъй като е изпратен да участва в потушаването на Владайското въстание (септември 1918 г.). През същата година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Първите публикации на Смирненски са във в. “К’во да е” (1915 г.). Сътрудничи (от 1916 г.) на списанията “Българан”, “Родна лира”, “Барабан”, “Художествена седмица” и др. В продължение на 11 месеца (януари - ноември 1911 г.) организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи”. През 1918-1922 г. е член на редакционната колегия на сп. “Българан”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър” и “Червен смях”, на в. “Народна армия” и сп. “Младеж”, както и на “Работнически вестник”. През ноември 1922 г. започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. “Маскарад”, което спира да излиза през 1923 г.. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918 г.) и “Да бъде ден!” (1922 г.). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др.

1920 г.  Умира Алоис Мацак - български военен капелмайстор от чешки произход. Алоис Мацак е роден на 14 декември 1857 г. Идва в България през 1892 г. и заема длъжността военен капелмайстор в Плевен, после в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор е на симфоничната картина “Одрин” и на аранжировки за духова музика на български народни песни.

1914 г.  В София умира Димитър Попов Даскалов - български живописец, график и изкуствовед.
Димитър Даскалов е роден на 26 октомври 1874 г. в с. Върбица, Шуменско.През 1903 г. завършва Държавно рисувално училище в София. Възпитаник е на Ив. Мърквичка и А. Митов. През 1903 г. е един от основателите на дружество "Съвременно изкуство". В периода 1909 – 1911 г. преподава стилознание в Държавно рисувално училище, художник в Народно археологически музей в София (1908-1913 г.). Рисува предимно портрети и композиции. Сред по-известни рисувани от него портрети са: "Старец" (1900 г.), "Селска жена" (1900 г.), портрети на В. Кирков (1902 г.), В. Игнатиева (1902 г.), Ц. Тодоров (1903 г.), Хр. Данов (1906 г.), Евлоги Георгиев (1906 г.), Ив. Попов (1910 г.) и др. Сред по-известните му графични творби: "Край Одрин" (1912 г.), "Св. София", "Цариград" (1912 г.), "Дворецът Долма бахча" (1912 г.). Първите си статии, студии и критика върху проблемите на изкуството публикува в сп. "Ново време" (1897-1923 г.) на Д. Благоев. Сътрудничи с рецензии на периодичния печат - сп. "Съвременна мисъл" (1910-1920 г.), в-к "Камбана" (1907-1935 г.), в-к "Дневник" (1902-1944 г.). Разработва методика за преподаване на дисциплината рисуване в гимназиите, въвежда рисуването от натура в Държавно рисувално училище, ръководи художник-занаятчийски курсове. Автор е на трудовете: "Рисуването в нашите средни училища" (1906 г., златен медал на Балканското изложение в Лондон през 1907 г.), "Влияние на изкуството върху занаятите" (1907 г.), "История на изкуството. Ч. I. Древният изток, Египет, Асиро-Вавилония, Персия, Финикия" (1910 г.).

1913 г.  Умира Бойчо Липовски (псевд. на Никола Василев) – български писател, автор на стихове, разкази, драми, литературна критика.
Бойчо Липовски е роден на 15 август 1878 г. в Кюстендил. Следва философия в СУ “ Св. Климент Охридкси”. Работи като учител във Видин и Пловдив, директор на Девическата гимназия в Кюстендил. Участник е в конгреса на писателите и журналистите в Белград през 1911 г. Загива по време на Междусъюзническата война при с. Злетовска река, Кочанско. Има публикувани стихове в сборниците "Към свобода", "Лъчи" и др. Сътрудничи на литературната периодика, превежда от руски език, събира народно творчество.
Бойчо Липовски е автор на "Стаю Малинов" (разказ, 1898 г.), "Първи въздишки" (стих., 1899 г.), "Потайни жалби" (стих., 1902 г.), "Сашка Поликраев" (комедия, 1902 г.), "Избрани народни умотворения, обредни и битови песни" (1906), "Пеперуди" (стих., 1907 г.), "Младини" (повест, 1909 г.), "Сълзи" (стих., 1911 г.).

1716 г.  Георги Пеячевич подава изложение до правителството на Австрия. Той е убеден, че след намесата на Австрия във войната между Турция и Венеция политическата обстановка на Балканите е благоприятна за нови освободителни действия. Той се опитва да припомни на правителството във Виена за въстанието на българските католици от 1688 г., като предлага и план за организирането на ново въстание в България.
Георги Пеячевич е борец против османското иго. Роден в Чипровци през 1655 г. Изявява се като един от водачите на Чипровското въстание 1688 г., след неуспеха на което избягва в Славония и постъпва на служба в австрийската армия. Като произлизащ от знатен чипровски род е удостоен от австрийския император Карл VI с баронска титла. Умира на 18 март 1725 г.

В момента на сайта

В момента има 64  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
556942