pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

 

1993 г. Умира Елена Николай (псевдоним на Стоянка Савова Николова) - българска оперна певица.

 

Елена Николай  e родена на 24 януари 1905 година в с. Церово, област Пазарджик, но от тригодишна възраст до завършване на прогимназията живее в гр. Панагюрище. Завършва Американския колеж в Самоков. По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вулпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс - пеене, красавицата се представя блестящо, но на втория - солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка, като безнадеждно немузикална.

Елена Николай заминава за Щатите където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата Охайо. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. След известни разочарование тя намира пътя до най-реномираната музикална академия "Джузепе Верди" в Милано. През октомври 1930 г. тя "грабва" журито с ролята си на Далила от операта на Джузепе Верди и я приемат. Оттогава датира и съдбовното ѝ запознанство с нейния учител проф. Пинторно. Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие. За няколко години тя утвърждава таланта си на най големите оперни сцени в Италия. 17 г. е примадона на миланската "Ла Скала" и 22 сезона на "Сан Карло" в Триест и още толкова на "Арена ди Верона".

През 1963 г. по свое желание напуска оперната сцена, но за сметка на това продължава кариерата си в киното. Снима се във филми на най-големите имена от ранга на Виторио Де Сика.

И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите оперни певици на ХХ век.

Великата българка умира  в дома "Верди" в Милано, построен от легендарния композитор за последно убежище на старите музиканти.

 

1982 г. Край Петрич е открит Национален парк-музей "Самуилова крепост".

Самуиловата крепост е разположена мястото, където склоновете на планините Беласица и Огражден планина се приближават и образуват Ключката клисура, върху невисок хълм на десния бряг на р. Струмешница. Този грандиозен паметник на българската история, разположен в Югозападна България, се намира в клисурата край село Ключ. Самуиловата крепост е на около 20 км западно от град Петрич, а от македонската граница я делят само 4 км.


Извисяваща се достолепно на хълма укреплението, което виждам днес се е запазило от по-голяма укрепителна система, построена от цар Самуил в началото на 11 век. Крепостта има всички белези и елементи, характерни за идигнатите по по времето на Първата Българска държава укрепления.

Крепостта е построена върху древни славянски и тракийски селища и целта й е била да отбранява цялата котловина. Самуиловата крепост обаче остава в завинаги в историческите анали като мястото, където се е случил един от най-драматичните поврати в българската история.

Тук през 1014 г. византийският император Василий II разгромява българските войски на цар Самуил и взима в плен 14000 български войници. В противоречие на всички християнски догми той осакатява всичките пленници, като ги ослепява, а на всеки 100 ослепени войници той оставил по един с едно око, за да ги води по пътя за дома. Цар Самуил успял да спаси живота си в тази битка, но при гледката на хилядите слепци, завръщащи се вкъщи след два дни, на 6 окромври 1014 г. Той издъхва.

Когато в онази далечна година Василий II тръгва срещу България, родните войски посрещат византийците в долината между Беласица и Огражден планина, където по нареждане на цар Самуил е изградено временно военно укрепление.

Битката била много драматична и мператорът бил готов да се откаже и да оттегли войските си. Никифор Ксифия обаче го убеждава да остане там и да продължи пристъпите срещу преградата. Той от своя страна взима своите войници и заобикаля Беласица. На 29 юли се показва зад тила на българите. Смутени от внезапното му появяване, българите били разбити. Императорът разрушил стената и започнал да ги преследва, а след това четиринадесет хиляди войници попаднали в плен.


След разбиването на Самуиловата войска при Ключ, Василий II поема към Струмица, средновековна българска крепост, с цел да я превземе, но това не му се отдава .Той решава да се оттегли към Солун, като изпраща пълководеца си Теофилактий Вотаниат да прочисти пътя. В прохода между Беласица и Благуш планина, византийците претърпяват поражение, а самият Теофилактий е убит от Гаврил Радомир, син на Самуил.

Вбесен от твърдостта на българите, Василий II нарежда да бъдат ослепени пленените 14 000 български войници, за да бъде нанесен морален удар на вече възрастният цар Самуил. На всеки сто души е оставен един с едно око. С тази нечувана жестокост Василий II влиза в историята историята с кървавата титла "Булгароктонос" (българоубиец).

Национален парк-музей Самуилова крепост е тържествено открит на 23 октомври 1982 г. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а района около него е благоустроен. На хълма на мястото на историческите останки днес се издига паметник на цар Самуил, който представлява бронзова фигура в цял ръст. В най високата част на укреплението се извисяват 4 пилона върху руините от средновековната кула, които символизират непобедимостта, непреклонността и вярата на българския народ в бъдещето. Самуиловата крепост е част от списъка със 100-те забележителности, които всеки родолюбец трябва да посети.

 

1939 г. Съставен е Четвърти кабинет на Георги Кьосеиванов. Правителството оповестява решението си да следва политика на неутралитет по време на Втората световна война (1939-1945 г.), както и да поддържа добри и приятелски отношения с Великите сили и другите страни.

 

1937 г. Умира митрополит Симеон Варненско-Преславски - висш духовник, почетен член на Българска академия на науките

 

Симеон е български духовник. Той е варненски и преславски митрополит от 1872 до 1937 г. Роден в град Бургас през 1840 г., митрополит Симеон произхожда от стар български род от с. Факия. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от с. Арбанаси до Велико Търново. Началното си образование Одисей (светското име на митрополит Симеон) получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Атон, когато се замонашва.

През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за български екзарх той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) - случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Св. Синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.

Подпредседател на Учредителното събрание (1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан.

1857 г. Излиза последния брой на в. “Българска дневница” (първия вестник на Г. С. Раковски). За пръв път вестникът излиза на 26 юни същата година. Издаван е в гр. Нови Сад (Австро-Унгария) от сръбския публицист д-р Д. Медакович. През април с. г. излиза пробен брой на "Дневница", а през август - приложението за литература и език - "Дунавски лебед". Вестникът е начален етап от развитието на революционната линия в българската публицистика.

1916 г. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) Четвърта пехотна дивизия овладява Меджидие (Румъния).

1915 г. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери. На 24 октомври българските войски завземат Лесковац, а на 25 октомври - Алексинац.

1893 г. В Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейни инициатори са Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават в пределите на Османската империя.

В момента на сайта

В момента има 16  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
573213