pzhistory

Bulgarian English French German Italian Spanish

През годините

Калькулятор расчета пеноблоков смотрите на этом ресурсе
Все о каркасном доме можно найти здесь http://stroidom-shop.ru
Как снять комнату в коммунальной квартире смотрите тут comintour.net

1944 г. Съюзът на българските писатели изключва 29 от своите членове за "фашистки прояви". Сред тях са Богдан Филов , Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински.

1942 г. Умира Тодор Кулев – български държавен деец, юрист. Той е роден в Габрово. Учи медицина в Санкт Петербург, право в Берн и Страсбург, Франция. Завръщайки се в България, работи като адвокат в Търново. През 1911 г. става доцент по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски", пет години по-късно и професор. Тодор Кулев участва активно в създаването на Народния сговор и в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. След осъществяването му се включва в Демократическия сговор. Председател е на ХХI-вото Обикновено народно събрание (1923–1926 г.). В правителството на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 г. – 15 май 1930 г.) е министър на правосъдието. Автор е на трудове в областта на съдебното дело: "Наказателно-правна вменяемост", "Престъпността на малолетните", "Правосъдие и администрация" и други.

1935 г. Започва дейността си 53-тото правителство на Царство България с министър-председател Георги Кьосеиванов. Това е безпартиен служебен кабинет, който многократно е преустройван.Георги Кьосеиванов е държавен деец и дипломат. Роден е на 19 януари 1884 г. в Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Работи в българските легации в Рим (1912 г.), Цариград (1913-1915 г.), Берн (1918-1920 г.), Берлин (1920 г.), Париж (1923-1924 г.), управляващ българската легация в Букурещ (1924-1925 г.). От 1925 г. до 1929 г. е в Министерството на външните работи и изповеданията. През 1929-1931 г. е български пълномощен министър в Белград. От 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III. След назначаването на кабинета на А. Тошев (април 1935 г.) става министър на външните работи и изповеданията. От ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 г. През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на тази длъжност остава до 1 октомври 1944 г. До смъртта си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 г.

1926 г. Умира Марин Бъчеваров - първият български професор по астрономия. От 1893 г. е професор по астрономия, ректор е на Софийския университет от 1895 г. до 1896 г. и от 1904 г. до 1905 г., Марин Бъчеваров е основател на Метеорологичната станция (1887 г.) и на Астрономичната обсерватория (1894 г.) в София.

1916 г. В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа софийска дивизия и 12-пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ.

 

Успешните действия на съюзниците в Карпатите и на 3-а българска армия в Добруджа създават условия за форсиране на река Дунав и настъпление по Мунтенското оперативно направление. Дунавската армия получава задача да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да съдейства за овладяването на града. При форсирането армията, командвана от германския генерал Кош, разполага с 217-а германска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране противникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Форсирането започва рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. На същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е построен понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са прехвърлени ешелонните съединения, 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията осъществява по-нататък своето настъпление към Букурещ. Форсирането при Свищов се осигурява с демонстративни действия в районите на Сомовит, Гиген и Оряхово.

1877 г. В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд разбива турската отбрана при село Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград). За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влиза и Българското опълчение) на генерал Й. В. Гурко, за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд.

1837 г. Берковският мюдюрин (турски подуправител стоящ начело на подоколия, в която влизат голям брой села) организира настъпление срещу въстаниците в Чипровската клисура и ги разгромява. Една група начело с Кръстьо Нешин успява да достигне до Сърбия, а Върбан Панов се насочва към Влашко, но е заловен и обесен.

 

В годините 1834 г. – 1837 г. избухват Берковско–пиротските въстания. Те са бунтове на българското население от Северозападна България. Повод за този бунт е неизпълнението на обещаната от Високата порта аграрна реформа. Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.

 

Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието е преустановено.

 

Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достига няколко хиляди души. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършват с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава.

 

През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдига отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество. Макар и безуспешни, Берковско-пиротските въстания изиграват голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ.

1874 г. Роден е Стефан Макавеев Минчев – български литературен историк и критик. Завършва славянска филология във Висшето училище. Работи като учител в Казанлък, Пловдив и София. Инспектор е по български език и литература при Министерството на народната просвета. Негови съчинения са: “Из историята на българския роман. Материали за живота на Василя Друмева (Митрополит Климента)” (1908 г.), “Из историята на българския роман”, “Опит за литературно-исторически наблюдения върху развитието на романа през ХIХ в. до Освободителната война” (1877-1878 )” (1908 г.), “Из историята на българския роман. Побългаряване на чужди произведения” (1910 г.), “Чужди влияния в Друмевата драма “Иванку” (1912 г.).

В момента на сайта

В момента има 69  гости и няма потребители и в сайта

smilec

Брой прегледи на статиите
502442