31693132 1641637799290952 635362882988539904 oПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ОТ 27-и ПЕХОТЕН ЧЕПИНСКИ ПОЛК (1912-1918) В ПАЗАРДЖИК - непосредствено след края на Междусъюзническата война (1913) е създаден комитет за изграждане „паметник на падналите войници през двете войни". На 18 декември 1914 кметът на град Татар Пазарджик Иван Копрившки издава заповед до председателя на настоятелството при черквата „ Св. св. Константин и Елена" да се постави паметна плоча на убитите във войните (1912-1913) жители на енорията. На 12 януари 1918 ОС на свое заседание решава да се отстъпи общинско място за построяване паметник на загиналите татар-пазарджишки граждани във войните (1912-1918). През 1922 Запасното подофицерско дружество „Марица" предлага да се построи Дом-паметник на загиналите във войните от 27-и пехотен Чепински полк, като за целта ОС разглежда тяхното предложение и отпуска общинско място (1925). На 26 юни 1923 командирът на 27-и Чепински полк с писмо до председателя на читалище „Виделина" моли читалищните дейци да вземат участие в общоградското честване на бойния празник на полка — 4 юли, посветен на боевете при Криволак (1913), на който отново се поставя въпросът за бъдещия паметник. За да могат да се съберат повече средства, на свое заседание ОС решава музиката на 27-и Чепински полк да дава в делнични дни популярни концерти в остров „Свобода" с вход, приходът от който да се внася във фонд "Постройка паметник на загиналите герои от Пазарджик" (14 юни 1927). Паметникът е построен в двора на 27-и пехотен полк (автор - Шаранков, изпълнители - Д. Котин и Е. Кастани, леяр) (1934) и представлява полуотворена композиция, която се състои от 8 странични пилона и централен шестоъгълен постамент със скулптурна фигура на войник. Върху 6-те пилона са разположени цветарници, а на предните два - по един лъв с отворена уста. Всички елементи са от фанит. В центъра е монтирана бронзова фигура на войник в атака, в пълно бойно снаряжение. На всяка от стените на постамента е апликирана мраморна плоча. Текстът е вдълбан, с бронзирани букви. На челната плоча отляво е изобразено залегнало картечно отделение, а отдясно - залегнали войници. Всеки пилон е с текст и изписани имена. Централният надпис е: "Нека този свещен олтар напомня на всички ни светлите завети на безсмъртните чепинци - да продължим с огнен жар свещената борба за изграждането на обединена и Велика България". Паметникът е реконструиран многократно, тъй като е построен от пясъчни плочи, които се рушат. Има неточности в изписаните имена. Загиналите общо са 1 288 войници и офицери, родом от 182 селища, на 31 околия в България. През 1912-1913 в полка служат 92-ма офицери, от тях са убити 17, а убитите подофицери, кандидат-подофицери, ефрейтори и редници са 777. През 1915-1918 служилите в полка офицери и офицерски кандидати са 187 - от тях са убити 20, а убитите подофицери и редници са 474. През Бсиканската война (1912-1913) са убити 794 души (жители на 124 селища), като най-много жертви дава на позициите срещу Булаир (16, 17 и 18 февруари 1913)
- починали 34 долни чинове; силно измръзнали 4-ма офицери и 1057 долни чинове; слабо измръзнали 8 офицери и 1 063 долни чинове, в незнайност - 221 долни чинове. Най-тежките боеве на полка по време на Междусъюзническата война (1913) са при Удово, село Пепелище и Криволак (17 - 21 юни 1913), когато през първите четири дни са убити 1 офицер и 20 долни чинове, на 21 юни- 2-ма офицери и 94 долни чинове. На 14 юли при връх Зинога загиват 2-ма офицери и 99 долни чинове. В Първата световна война (1915-1918) най-тежките боеве на полка са при Удово (25 ноември 1915), когато загиват 4-ма офицери и 51 долни чинове; при Дойран (9-18 август 1916) са убити 3-ма офицери и 165 долни чинове, ранени 3-ма офицери и 618 долни чинове, умопобъркани - 60, контузени - 213, оглушели и онемели - 33, без вест пропаднали- 17, излезли извън строя: 7 офицери и 1 106 долни чинове. Общо през 1915-1918 загиват 494 души(жители на 142 селища). Загиналите от Татар-Пазарджишка околия през 1912-1913 са 314 души жители на 52 селища, а през 1915-1918 232-ма души, жители на 47 селища. Общо от околия загиват 546 души като 79 са от град Татар Пазарджик - 56 души през 1912-1913 и 23-ма - 1915-1918. Паметникът е обновен основно (1994) във връзка с 90-годишнината от създаването на полка, с помощта на Граждански комитет в град, който събира около 200 000 лв. и много материали.

 

 

 

 

Енциклопедия "Пазарджик"

 

 

Joomla templates by a4joomla